Черково е село в Югоизточна България. То се намира в община Карнобат, Област Бургас.
Селото граничи на северозапад с Екзарх Антимово, на изток със Сърнево, а на юг е черния път за село Орлинци.
Старото му име е Дуаларе. Селото е създадено от преселници дошли от няколко чирпански села. През 1883 година 50-60 човека или по 7-8 домакинства, дошли от селата Конопчии, Калфата, Курубунар, Мурсалково, Ещеврен, Карапче, Иджиларе и други всичките от бившата Чирпанска околия полагат основите на сегашното селище Черково. То израства като второ по големина село от южната страна на бившата Карнобатска околия.
Землището на Черково е влизало в пределите на Българската държава още по времето на Тервел. Затова свидетелствува граничният окоп “Еркесията”, минаваща само на 2 километра от селото. За произхода на името на селото има две предположения: първото е, че преди заселването от тук е минавал камилски път от Ямбол за Бургас и на мястото на селото имало поляна, на която камилите спирали да почиват. От тук “девелер юрду” – “камилско пладнище” и оттам името девелер – дуваларе. Второто предположение е, че името е свързано с факта, че землището е било завещано на Султан Селим Джамия в Одрин, става вакъвски имот /черковен/ и от името “дува” – молитва – дуваларе. През 1935 година селото се преименува в Черково, което име носи и до днес. МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Дуванларе на с. Черково.
Основният поминък е земеделие и животновъдство.
През 1886 година се открива класно училище.
Първата училищна сграда е построена през 1907 година. Прогресивна дейност развива читалището през 1905 година.
През 1925 година е довършен красивият мост с два свода, който съединява двете махали на селото. През 1928 година е построен първият резервоар, а през 1932 г. селото е водоснабдено. Черково е електрифицирано през 1951 година. Със задружните усилия на черковци са построени читалищен дом, разширено е основното училище, търговските сгради, селска здравна служба, фурна – комбинат, комплексно – приемателен пункт и други.
