Село Садово се намира на 18 km от общинския център Сунгурларе и на 99 km от областния център Бургас. В България има още две села носещи същото име – в област Благоевград, община Хаджидимово и област Варна, община Аврен.
В читалищната библиотека на селото, функционирала до 1991 година, се е намирала книга – “Сборник на селищата в България” издание след 1944 година. Този сборник е придружен с кратки исторически бележки за всяко селище в България и там е записано, че село Садово е съществувало от преди 600 и повече години и че то е било махала от римското селище Новачка.
Селището Садина е било махала от голямото селище Новачка и след падането на България под турско владичество.
За това свидетелстват множеството тракийски могили, намерените монети от времето на Клавдий Готски -268-270 година и сребърни грошове с образа на Иван Александър със сина си Михаил – 1331-1371 година.
Първите съвременни заселници българи в сегашното място на село Садово са започнали да пристигат след освобождението на България от турско владичество и то след съединението на Северна и Южна България – 1885 година.
Първото споменаване на Садово е в документ от XVIв. По-късно селото е отбелязано в регистри от 1637 г.-1638 г. и 1687 г.- 1688 г.
Село Садово е освободено от турско робство на 21 януари 1878 година. Част от турското население се изселва и оставя къщите и нивите си. На тяхно място се заселват българи от село Медвен.
В административно отношение до 1910 година Садово е прикрепено към Общинския съвет в село Кадърфакли (сега Везенково), а след тази година се обособява в отделна община заедно със село Шехово (сега Дъбовица) и седалище село Садово.
Поради нарастване на населението и от друга страна при наличието на отличните стопански условия в района (земя и гори), към 1935 година, същото се очертава като едно от най-големите села с 1200 жители, край река Луда Камчия и по тази причина
при новото административно деление, Садово се определя като Централен общински съвет на няколко съседни села, със здравна служба и родилен дом.
През 1924 година в село Садово се основава, една от първите в района, земеделска кооперация с име “Новачка”, която след 2 -3 години се превръща в Кредитно -потребителска, като развива широка търговска дейност – магазин, производство на
лимонада, дърводобив, овцеферма и др.
През 1933 година започват подготвителните строителни работи във връзка с водоснабдяването на селото по гравитационен начин, чрез каптиране на изворни води от планината на около 3 километра източно от селото. През есента на 1937 година са
завършени изкопните работи, положени тръбите и пусната първата чешма от новия водопровод.
През 1934 година в селото се открива горска служба.
През 1948 година селото е електрифицирано, с нает временно от друго място трафопост, който в последствие е подменен със собствен, през 1949 година.
