Намира се на главен път М. Търново – Бургас, на 25 км от Приморско и на 37 км от Бургас. Разположено е на северния склон на Босненския рид. Землището на селото е предимно хълмисто. В западния край на Крушевец тече река Изворска (Селската ряка), а на километър източно – река Ропотамо (Церовската ряка).
Следи от рудодобивната и металургична дейност на траките са засвидетелствани в м. Бакърбоклук, на километър южно от селото. Североизточно от с. Крушевец има могила. Родно място на писателя Любен Петков.
Едни от първите данни за селото, с тогавашно име Кайряк, датират от 1499 г., когато вследствие на непрестанен тормоз от страна на турците, в него се заселват последните семейства от съседното село Дерекьой. През следващите две столетия селището неколкократно променя местоположението си по различни причини, главната от които е набезите на башибозук.
През 1715 г. жителите успешно отблъскват поредната разбойническа атака, което допълнително озверява нападателите и те превръщат нападенията си в системни. В късната есен на 1721 г. Кайряк е напълно обкръжено от множество организирани турски бандитски групи и въпреки отчаяната съпротива на жителите, след зверско клане и плячкосване, продължили цяла нощ, селото е подпалено от всички страни. Всичко изгаря до основи. Успяват да се спасят само няколко семейства. Местността, където се е намирало унищоженото село е наречена „Калъч юрт“ – заради изкланото население и изгореното селище. Намира се в Крушевското землище (близо до сегашния язовир).
През 1723 – 1724 г. оцелелите семейства от клането се заселват на мястото, където и понастоящем се намира село Крушевец.
МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Кайряк кьой на с. Крушевец.
Първата православна църква в селото е построена през 1820 г.
