В България има още три села, носещи същото име – в община Добрич, област Добрич, в община Бургас, област Бургас и в община Черноочене, област Кърджали.
Драганово е разположено край река Янтра на десния ѝ бряг. В землището на селото, се срещат местностите:Добринка, Каламба, Орту Орман, Мердина, Бели бряг, Басановец, Дългите кории и други.
Селото е разделено на четири махали:Горна, Долна, Средна и Крайна.
Драганово е възниквало в края на XII и началото на XIII век и носи името на основателя си – Драган, живял още преди османската власт. На изток граничи със землището на Горски горен Тръмбеш и Горски долен Тръмбеш, на север и северозапад – със землищата на селата Сушица, Стрелец и Петко Каравелово; на запад – с. Янтра и Крушето, а на юг с гр. Долна Оряховица. Предвид големите мащаби е било едно голямо пазарно средище в региона.
През селото е минавал средновековния път от Търново за Дръстър (Силистра).
В България химнът Интернационалът е изпълнен за пръв път през 1897 г. в с. Драганово, Великотърновско. По това време в селото е учител Никола Михов, бъдещият академик и преподавател по библиотекознание в Стопанската академия в Свищов. Неговият брат Михаил Михов по същото време е студент във Франция и му изпраща оттам нотите и френския текст. Никола Михов заедно с други членове на местния социалистически кръжок разучават химна и го изпълняват за пръв път на една от тайните си сбирки.
Първия филм в селото е прожектиран в дюкяна на Никола Златев. През 1922 година Христо Акиванов внася първия кино апарат в селското казино. По-късно продължава да прожектира филми и нарича своето кино „Лада“.
Земеделска конференция се провежда в селото през 1923 година.
В периода 1928 – 1934 село Драганово е център на новосформирана община влючваща селата:Стрелец, Горски Горен Тръмбеш и Горски Долен Тръмбеш.
Поминъкът е бил земеделие, животновъдство, градинарство и риболов.
През годините са израствали много видни личности и писатели – Камен Зидаров, Асен Разцветников, Владимир Русалиев и др. Имало е две основни училища. Едното училище вече е изоставено, а то по време на войната 1939 – 1944 г. е било гимназия, в него се е помещавал даже хирургически сектор от Александровската болница.
Преди 1940 година в Драганово е било силно развито частното занаятчийство. Имало е около 5 – 6 ковачници и работилници за каруци и дърводелски работилници около 5 – 6. Имало е 7 – 8 шивашки работилници, магазини и кръчми около 30 на брой, също така и две валцови мелници, които са посрещали клиенти от околните селища, 2 – 3 работилници за ремонт на велосипеди и мотори.
Останалите в Драганово хора са се занимавали предимно със земеделие и животновъдство. През периода от 1939 до 1948 г. в Драганово е имало над 25 000 глави рогат добитък, свине, коне, кози, биволи и др. Обработвала се е около 40 000 дка земя. След 1945 г. се създава ТКЗС, впоследствие се разраства и става средище на няколко околни села: Горски горен Тръмбеш, Стрелец и с. Сушица. Окрупняват се ферми, овощни градини, зеленчукови градини, лозя и др. В землището има около 10 – 15 чешми по полето, направени за водопой на животните.
Изключително добре е бил развит спортът в Драганово. През 1948 г. е построен първият селски стадион в България с олимпийски размери. Имало е два футболни отбора и отбори по лека атлетика, баскетбол, тенис, колоездене и други. Тук са се родили много заслужили майстори на спорта. Георги Тихов е четвърти в Европа от първенството в Атина през 1969 г., Костадин Гемов – балкански шампион по десетобой – един от създателите на хокея на лед в България. Илия и Мартин Бъчварови – хокеисти, играли дълги години в Националния отбор на България. Тук са се родили още много таланти, които са се изявили в България и в чужбина.
Тютюнева кооперация „Драганово“ е основана през 1921 година.
В селото е основано ТКЗС през 1949 година.
читалище „Съединение 1888“ Музейна сбирка на драгановските градинари
През 1977 г., в селото е издигнат паметник на химна на Социалистическия интернационал, по проект на арх. Боян Радославов. Паметникът представлява две издигнати нагоре ръце, между които е поставена плоча с първите три стиха от песента. Това е най-вероятно единственият паметник, издиган на „Интернационала“. В село Драганово се намира и паметникът на „Интернационала“- единствения в света, посветен на песен. Открит е през 1977г. Негов склуптор е Боян Радославав
През лятото на 2003 г. след няколкогодишно прекъсване бе възстановен футболният отбор на селото, който има много добри традиции в областната група. Настоящото име на отбора е „ФК ЯНТРА 2003“ и се представя много успешно в областното футболно първенство.
