Изцяло българско село в Източните Родопи, не се знае кога е създадено със сигурност. Името на селото е засвидетелствано във формите (Зорназан, Зорнозан и Зорлузан). Според легендата Зорназан или Зорнозан идва от трудното обработване на земята, а Зурназен от това, че в селото имало много свирачи на зурни. До Балканската война селото е населено изключително с турци и гърци. След войната, през 1914 година, гръцкото и турско население напускат селото и на тяхно място се заселват българи бежанци от Мала Азия – населяващи до момента различни села в района от Чанаккале до Балъкесир (Република Турция). В Свирачи се заселват предимно българи от селата Коджапънар (Балъкесир) и Боашехир (Бига) в Мала Азия.
Настоящите жители на селото са потомци на малоазийски българи, т.е. българи живели в Мала Азия, до балканските войни. Първите по-значими преселвания обратно в Родината са от времето на Балканска война, когато турската армия започва да мобилизира български момчета. Против волята им момчетата са мобилизирани и изпратени на фронта срещу войските на собствения си народ. С риск за живота си някои от тях преминават фронтовата линия, за да минат на българска страна.
След войната е подписана спогодба между България и Турция и е направена размяна на малцинства. Масовото завръщане на малоазианци в България е организирано и извършено на няколко пъти. По спомени на съвременници, след като се качват на един от корабите, мъжете изхърлят фесовете си в морето, което почервеняло наоколо. Едини от корабите акостира на Черноморското крайбрежие, а бежанците завърнали се с тях, се заселват в бургаско и варненско. Други кораби акостират в Дедеагач (сред тях и свираченци) и пътуващите с тях се заселват в Беломорска Тракия. След края на войната настанените в Беломорска Тракия (тогава българска) се изместват и заселват по-късно в района на настоящата община Ивайловград, включително с. Свирачи.
Селото е заварено пусто без училище, без читалище, запазена е била само църквата „Св. Димитър“ и параклисът „Св. Парашкева“. Първите години от живота на наскоро преселилите се жители на Свирачи са свързани с преодоляването на много трудности. Налага се да свикнат с новите условия на живот, много семейства са разделени, не достигат средства за препитание. Благодарение на трудолюбието си, новите жители построяват училище до четвърто отделение, а по-късно построяват ново голямо училище.
С министерска заповед №2820 от 14 юли 1934 година селото е преименувано от Зорназан в Свирачи.
През периода 1970-1990 се водоснабдява селото и се изгражда канализация. Асфалтират се и се благоустрояват всички улици, телефонът достига до всеки дом. Изгражда се нов красив площад, на който през 1981 г. се издига голямата двуетажна сграда на младежкия дом. Построява се голяма и просторна ЦДГ, нов ФЗП, поща, надстроява се училището.
