Село Ахматово се намира в Горно Тракийската низина. То е част от община Садово. Разположено е живописно под пясъчните хълмове Ямача, поради което преди 1944 г. е наричано „Малко Чепеларе“.
В пясъчната кариера край селото са намерени зъби от праисторическото животно „Хиперион“, които са на възраст около 10 милиона години. Хиперионът е било животно, подобно на коня, но вместо копита е имало лапи.
За пръв път името на Ахматово, под наименованието „Ахмед Обасъ“ от нахията Филибе (Пловдив) се среща в подробния регистър на акънджиите от 1472 г.. Фактът, че Ахматово категорично е съществувало през ХV в., а и обстоятелството, че населението му, описано в регистъра, е изцяло турско-мюсюлманско, предполага, от своя страна, че възникването му е станало в периода 1365 – 1390 г. и е било резултат от настаняването на турски заселници от Мала Азия, преселени в земите на днешната Пловдивска Тракия от султаните-завоеватели на България – Мурад I (1362 – 1389) и Баязид I Йълдъръм (1389 – 1402).
Името на селото се споменава и в съкратения иджмал-регистър на извънредния данък „авариз“ за Пловдивско от 1622 г.
По предание селото се разраства през 1779 г. За името му има 2 версии. Първата е, че то е кръстено на името на турския чифликчия и негов фактически владетел Ахмат бей, а втората, че е наименувано на името на руския офицер Ахматев, участвал в Руско-турската война от 1828 – 1829 г. Има предположение, че е наречено на руската поетеса от български произход Анна Ахматова.
Преди 1944 г. е известно с производството на ориз.
