Анево е село в Южна България, единственото в община Сопот, област Пловдив. Анево е било квартал на град Сопот в периода 1974 – 1996 г. Анево се намира на километър западно от Сопот и на 7 от Карлово, с които е свързано посредством автобусна линия. През землището на селото течат няколко малки реки: Куру дере (Сухото дере), Мечо дере, Татар дере (от Татаре старото име на село Московец) Таушан дере (Заешко дере) и Асар (Кале) дере.
Счита се, че Анево възниква в края на XIV век след нахлуването на османците в българските земи, след като близката крепост „Аневско градище“ е завзета от тях.
Според устни предания първото селище пряк потомък на Анево се е намирало южно от Западния язовир на селото до Кюй дере (Селско дере) и е носело името Яйяларе или Яйялар маале. Наброявало е 10 – 15 къщи. Постепенно селото е местено на изток като известно време е заемало площ от 50 декара в местността Асарлъка. Впоследствие селото е изместено до минаващото и днес през селото Мечо дере (Айъ дере), даващо и едно от последните имена на Анево.
До средата на XIX век селото носи името Аблаларе, т.е. Какино или лелино село (тур.).
До Освобождението селото остава чисто мюсюлманско, с изключение на няколко български семейства. Съхранен е спомена, че през бурната 1877 г. аневци успяват по собствена инициатива да удържат цели три дни напиращия башибозук от околните мюсюлмански села да не нападнат съседния християнски град Сопот. След Освобождението част от мюсюлманското население се изселва в пределите на Османската империя, а в Анево се заселват християни от селата Войнягово, Дъбене, Каравелово, Михилци (Карловско) и Белица.
По това време селото се нарича Айюво (Аиево), по-късно прекръстено на Ахиево, буквално от турски „Мечково“, вероятно по името на „Айъ дере“, днес Мечо дере, което тече през селото. С името Ахиево, селото е споменато и в романа „Под игото“ – „Ахиево беше турско село, най-ближно до Бяла черква“. Това име селото носи до 1934 г., когато с указ името му е променено на Анево.
След Втората световна война и идването на комунизма селото е електрифицирано (1947 – 1948 г.). Около 1958 – 1960 г. сградата на училището е разширена и в нея са се помещавали също читалището и библиотеката.
В селото до към 60-те на ХХ век са действали 2 училища – християнско и мюсюлманско, в което се изучава турски език, като след взаимно съгласие на българи и турци двете училища се обединяват в новата сграда.
През пролетта на 1956 г. е създадено и ТКЗС, в което всички се включват доброволно.
През 1970-те на централния площад е придаден нов облик, като са изградени фурна, сладкарница, кафене и магазин. В този вид с леки промени центърът на селото остава до 2010 г., когато площадът е напълно реновиран и придобива европейски облик.
През 1974 година Анево е присъединено като квартал към Сопот. През 1996 г. Анево отново е обявено за село. Заедно със Сопот създават нова община, в която Анево е единственото село.
МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Аиево (Алиево) на с. Анево
Указ № 1885/обн. 06.09.1974 г. – заличава с. Анево и го включва като квартал на гр. Сопот;
Указ № 247/обн. 23.07.1996 г. – отделя кв. Анево от гр. Сопот и го възстановява като отделно населено място – с. Анево;
През 2011 година за кмет е избран Николай Николов. Открит е новият водопровод; реставрирани са обществените чешми; централният площад и обръщалото на градската линия на западния край придобиват обновен облик. Построен е православният храм „Св. Архангел Михаил“, издигнат с финансовата помощ на бизнесмена Щерьо Щерев.
