В България има още едно село със същото наименование,община Крумовград, област Кърджали.
Черничево се намира на границата между най-южните склонове на Същинска Средна Гора и Горнотракийската низина в южния край на Хисарската котловина. Територията на селото обхваща терен върху и около коритото на протичащата през него Синя река, наричана от жителите на селото Бешбунар.
Източната граница на селото е суха река, която се нарича Дойчинов дол. На запад село Черничево се ограничава от асфалтирания път Хисар-Пловдив. На север и юг се простират ниви и пасища.
Българско название на селото отпреди османския период не се знае или помни. До 1934 г. село Черничево се нарича Дудине (Дудени, Дудене). Според местни предания това название произтича от личното име на местна благодетелка или закрилница на селото от посегателствата на съседните турски села Каварджаклии и Селяметлер (Саламатларе), съществували до Руско-турската война от 1877/78 г. Точното название е: Дудин село – т.е. Селото на Дуда – Дудени – Дудене.
Друга версия за произхода на името е от турската дума за черница – дуда: Дудени или Черничево.
МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Дудене на с. Черничево.
На днешното си място селото е от 1812 година – според устни сведения и разкази на възрастни хора. Неколкократно опожаряване и разоряване на селото по времето на кърджалийските набези на Кара Фейзи в този район в началото на 19 век. Известно е мястото, където първоначално се е намирало Черничево – в м. Долното селище – южно от Даньовската могила на левия бряг на Синя река. В м. Гяуролан са се провеждали селските майски събори на т.нар. Летен Свети Никола – който е патрон на църквата в селото.
В този исторически период, за да се спаси от кърджалиите, селото се разделя на три села – Горна махала, Долна махала и Черничево. Първите две села се разселват няколко пъти преди да се установят на днешното си местоположение. Жителите на днешното Черничево най-напред се заселват в м. Колибите североизточно от селото – на север от кариерата за камъни, но след година се премества в м. Селищата – югоизточно от селото на левия бряг на Дойчинов дол. Там те престояват две години и през 1812 година установяват трайно селото на днешното му местоположение.
На север от днешното местоположение на селото – от източната страна на първия ЖП прелез, шосеен надлез над ЖП линията – до Освобождението на България е съществувало турско село, наречено Саматларе, чиито жители се изселват заедно с отстъпващата турска армия през Освободителната война 1877/78. Друго турско село се наричало Каварджаклии и се намирало на около 2 км южно от селото – на десния бряг на река Синя река в м. Конлука. Жителите и на двете села се изселили по време на Освободителната Руско – турска война 1877/78 г. преди руските войски да минат през Черничево.
В землището на Черничево бащата на Народния поет Иван Вазов е притежавал чифлик.
В пристройка на църквата е действало килийно училище. През 1929/30 г. е построена нова сграда на училище под името „Отец Пайсий“, която е достроявана впоследствие. В неговото построяване вземат участие всички черничевци с доброволен труд и парични средства. Тухлите за строежа са докарани с волски коли от Пловдив. Училището е разрушено и през 2002 г. е продадено заедно с парцела от ОбНС-Хисар.
През 1907 г. е учредена Кредитна кооперация „Съгласие“, а през 1940 г. се открива потребителски дюкян към нея.
През 1936 е прокарана жп линията село Долна махала – Хисар, като е изградена сградата на ЖП спирка Черничево – съществуваща и до днес.
През 1950 г. се създава първото ТКЗС с общо 32 семейства кооператори. До 1956 г. след принудителната масовизация се вкарват в ТКЗС и поземлените имоти на всички останали селски семейства. След масовизацията доста от жителите на селото се изселват в околните градове Пловдив, Карлово и Хисар.
От 50-те години до края на ХХ в. в селото работи здравен пункт с медицински фелдшер. През 60-те години са изградени няколко микроязовира, а през 70-те след построяването на язовир „Синя река“ е изградена хидромелиоративна система за поливно земеделие. По същото време са изградени нови сгради на краварници в стопанския двор. Впоследствие в Черничево се развива най-голямата кравеферма в Южна България с над 4000 говеда.
През 1974 г. е построена сградата на магазина на „Наркооп“ в селото в днешния ѝ вид. През 1979/80 се изгражда и масов водопровод за питейна вода, чието захранване става с вода от Стряма и трасето му минава през Средна гора. Кладенците, от които също се черпи вода, се намират североизточно от железния шосеен мост на пътя Пловдив – Карлово, и вдясно от пътната отбивка за Войнягово. Водоемът, осигуряващ самото захранване на селото с питейна вода, се намира на около 2 км северно от селото в землището на Миромир.
През май 1983 г. са асфалтирани улиците на селото, а през 1987 г. се провежда масова телефонизация. Местното ТКЗС е интегрирано в АПК град Хисар през 80-те години, но през 1994 е разформировано в изпълнение на Закон за реституция на селскостопанските земи и престава да съществува. Впоследствие е учредена Земеделска кооперация върху земята, възстановена на собствениците им отпреди масовизацията.
В селото е създаден местен футболен клуб „Славия“-Черничево, но след обезлюдяването на селото в края на 80-те години на ХХ в. клубът престава да съществува.
