Намира се на пет километра източно от град Дупница, между планините Верила и Рила, по поречието на река Джубрена. Името му произхожда от червения рид над селото, който се отличава с керемиденочервен цвят на земята. До 1966 г. се нарича Червени брег, а от 1966 г. – Червен брег.
През годините принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Червени брег (1883 – 1958), Община Сапарева баня (1958 – 1959), Община Крайници (1959 – 1978), Община Станке Димитров (1978 – 1992), Община Дупница (от 1992 г.).
Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Червени брег на с. Червен брег.
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Възникнало е като крайпътна станция на древния път, свързващ Драч, Скопие, Велбъжд, Германея, Самоков, Филипополис и Цариград.
През Средновековието селото е било разположено на платото над десния бряг на река Джубрена, в местностите „Къро“ и под „Св. Спас“. Впоследствие се премества по надолу, от двете страни на реката. Има документирани сведения от 1502 г., когато през селото е минал дубровчанинът Петанчин, секретар на унгарския крал Владислав, често изпращан с дипломатически мисии в Цариград.
В турски данъчни регистри от 1570 г. е записано с името Саруяр. В руска триверствота карта от 1878 г. името на селото фигурира като Цырвени брѣгъ.
През 1848 г. в църковния двор е построена нова училищна сграда.
След Освобождението селяните изкупуват имотите на турските чифликчии и на тяхно място възникват нови крупни земеделски стопанства.
През 1880 г. е построено ново двуетажно училище, но то е паянтово и през 1891 – 92 г. на негово място е построена масивна училищна сграда.
Двама души от селото загиват по време на Сръбско-българската война през 1885 г. През 1897 г. селото е пометено от голямо наводнение, резултат от 56 дневни непрекъснати дъждове.
През 1906 г. след самооблагане, селото закупува от евреина Самуил Арие, четири гори в Рила: „Дупнила“, „Коджа-карица“, „Едигьол“ и „Рупите“. През 1911 г. е основано селското читалище. В Балканската и Междусъюзническата война (1912 – 1913) селото дава 24 жертви, в Първата световна война (1814 – 1818) – още 26 жертви.
През 1926 г. е образувана всестранна кооперация. В края на 1930-те години е построена нова училищна сграда в центъра. През този период са изградени и водопровод, частична електрификация, построен /през 1942 г./ е каменният мост под селото. През 1947 – 1948 г. е построен промкомбинат в центъра, оформен е Парк на младежта. През 1949 г. са открити телеграфо-пощенска станция и радио-възел.
През 1948 г. е учредено ТКЗС „Коста Петров“. През 1956 – 1960 г. то се уедрява с ТКЗС в с. Крайници.
