В България съществуват още две села, носещи името „Церово” – в Област София и Област Благоевград.
Селото отстои на около 29 км северозападно от Пазарджик. Разположено е на 6 километра западно от общинския център село Лесичово.
През XVII и XVIII век селището е разположено на 4 – 5 километра в югоизточна посока от днешното Церово – т.е. в сегашното землище на село Славовица. В познатите исторически източници не се споменава точната година на преселване. Днешното село Церово се намира в подножието на най-източните гънки на Ихтиманска Средна гора.
В непосредствена близост до селото се намират три микроязовира, две реки и множество потоци (пресъхващи през лятния сезон).
Първите сведения за съществуването на село Церово (в близост до Татар Пазарджик, дн. Пазарджик) датират от края на XVI век. Селището е споменато като „Старо Церово“.
Населението на село Церово се включва активно в подготовката и провеждането на Априлското въстание в IV революционен окръг. В селото е съществувал революционен комитет още от началото на 70-те години на XIX в.
Строежът на читалищната сграда в Церово започва през 50-те години на ХХ в. Откриването ? става през 1961 г.
В по близката история селото става известно като родно място на популярната оперетна прима Елена Николай.
