В България има още две села носещи същото наименование в община Казанлък, област Стара Загора и в община Тунджа, област Ямбол.
Село Хаджидимитрово се намира в централната част на Северна България, на около 13 км югоизточно от град Свищов, в средната част на Дунавската равнина. На около 3 км североизточно от селото е единственото възвишение в района – хълмът Дели Асан, чието име е свързано с кървава легенда от времето на османското владичество, вероятно от 16 или 17 век. Съседни на Хаджидимитрово са селата Совата – на около 3 км северно, Караманово – на около 6 км североизточно, Павел – на около 8 км югоизточно, Алеково – на около 6 км на юг-югозапад и Козловец – на около 7 км западно.
Основен облик на растителния и животинския свят в околността – с акцент върху птиците, създава „Рибарниците Хаджидимитрово“ – защитена зона по Директивата за птиците с площ 446,53 хектара. Представлява комплекс от два микроязовира с по-малки водоеми, превърнати в рибарници, заедно с прилежащите влажни терени и обработваеми площи.
Хаджидимитрово е основано още през римско време и се е намирало на изток от т.нар. ”Кантон”. По време на османската власт, минаващите по пътя Свищов – В. Търново турци и кърджалии постоянно са безпокоели местното население. Заради това се е наложило то да се измести в посока „запад“ от днешното му разположение. Това е станало през периода 1760 – 1790 година.
В периода 1820 – 1830 г. селото се преселва на сегашното си място. Имало е около 120 къщи и е наречено от турци „Сару йер“ – в превод: „Царево място“ – в съответствие с предосманското име на селото.
До 1934 г. селото носи името „Саръ яр“. От септември 1934 г. селото е преименувано на Хаджидимитрово.
МЗ № 2820(обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Саръ яр на с. Хаджидимитрово
До 1878 г. южно от селото, в т.нар. местност „Езминто“ е имало малко селце (селище), като живеещите в него хора са били основно от „руски“ произход – наричани „черкези“; кога са дошли по нашите земи – няма данни; напускат мястото след края на Руско-турската война от 1877 – 78 година.
При опита за освобождаване на българския народ от османска власт, Хаджи Димитър и Стефан Караджа, които са тръгнали с група български родолюбци от Румъния, преминават на 7 юли (стар стил) 1868 г. през днешното Хаджидимитрово – тогавашно „Саръ яр“ (жълта пръст). Свободолюбивите селяни посрещат с радост героите, пристигнали по обяд. Църквата и дървото, под което са почивали четниците, са запазени като исторически забележителности. Още от XVI век в селото се развива пчеларството.
Килийно училище в селото има от 1810 г. Светското училище води началото си от 1884 г.
Читалището е основано на 4 декември 1898 г. Вестник „Народна воля“ е издаван в селото от 1903 г. Първата земеделско-кредитна кооперация „Надежда“ е създадена през 1905 г. Узаконена е мелница, дарак и маслобойна на Петър Чешмеджиев през 1924 година. В селото през 1926 г. година е основано Юнашко Дружество „Стефан Караджа“.
Старата училищна сграда е построена през 1929 г., а новата /техническа работилница / през 1964 г.
Развиват се земеделие, животновъдство, рибарство, търговия. Ползваната за читалище сграда е строена 1962 г. Училището в селото е именувано Основно училище „Любен Каравелов“.
През 1948 г. е основано „ТКЗС“. Родилен дом в селото е построен през 1950 г. Вода за напояване от язовир „Стамболийски“ в селото има от 1957 г. Електричество в селото има от 1958 – 1959 г. В 1972 г. е построена фурната на селото. През 1993 г. са основани 2 земеделски кооперации. Сградата на кметството е построена през 1940 г. Сградата на детската градина е построена 1965 г. Сградата за „здравни услуги“ – доктор, стоматолог и аптека е построена 1970 г.
В Хаджидимитрово се провеждат изложения на селскостопанска техника.
В селото е основано Гимнастическо дружество „Юнак“ през 1926. Спортното дружество е трансформирано на Физкултурно дружество „Бойка“ през 1951. В селото е съществувал и волейболен отбор.
