Факия е разположено в Странджа планина, на 17 км от границата с Турция. През селото минава Факийска река. Намира се на 47 км югозападно от гр. Бургас, на 21 км югозападно от гр. Средец и на 7 км югозападно от с. Момина църква.
По сведения на Руджер Йосип Бошкович през 1762 година селото се е състояло от 88 къщи на българи-християни и е било независимо от друго село или град, като е плащало директно на султана данък в размер на 700 килета (около 15 тона) ечемик годишно.
В селото са строени четири църкви, но е запазена само най-новата, „Свети Димитър“, изградена през 1891 година.
Във Факия са живели няколко поколения на прочутия Бимбелов род, за който се смята, че произлиза от Момчил войвода.
През времето на османското владичество Факия е известно под името Омур Факих (Умур Факи) или само като Факи.
През месец юли 1829 г., по времето на Руско-турска война (1828-1829), Факия, заедно с Карабунар (гр. Средец) са превзети от войските на генерал-адютант Граф Пален, действал в състава на армията на Граф Дибич Забалкански. Според руския дипломат Феликс Петрович Фонтон, който през тази война също на два пъти посетил селото, то е било богато и многолюдно през 1829 г. Но през месец март 1830 г. то вече е било безлюдно, тъй като всички жители се изселили в Бесарабия заедно с оттеглящата се руска армия. Според Атанас Радойнов, изселниците от Факия са 28 семейства с 219 души, които основават село Першотравнево, Петровска община, Великомихайловски район на Одеска област в Украйна.
През 1837 г. през селото преминава известният френски пътешественик и изследовател д-р Ами Буе, който пише, че по това време Факия е българо-турско село с около 160 къщи и 600 жители. След проведения през 1878 г. Берлински конгрес, Факия влиза в територията на Източна Румелия. След Съединението на България селото е било включено в Елховска околия на Сливенски окръг.
Населението на Факия спада към етнографската група тронки. В езиково отношение селото спада към групата на западните говори, по-конкретно македонските, макар да се намира на километри от Черно море. Това е така, тъй като в миналото е имало миграция на населението от запад.
В селото е имало казарма. До остатъците от бившата казарма има възвишение, наричано от местните хора „Калето“.
Факия има много специфични народни носии – тъмносиньо мъжко облекло и гъсто бродирани богато украсени сукмани и престилки в наситени червени и оранжеви тонове. Запазени са много традиции и обичаи.
