Трекляно се намира в географската област Краище, в Западна България, в близост до границата със Сърбия, на 40 km северно от Кюстендил. Селото е общински център. В състава на общината влизат 19 села с население и 4 обезлюдени. Село Трекляно е разпръснат тип селище. Състои се от 16 махали. Селото е известно с множество извори: „Врело̀“ (най-големият), „Гроот“ (най-студеният), „Студена во̀да“, „Света̀ во̀да“, „Риджаново“, „Длибоки дол“, „Корѝтата“, „Еремия“ и други.
Големият постоянен дебит на извора Врело (16 l/s средно годишно) е давал възможност за използване на водната енергия за задвижване на воденици. Три такива воденици са съществували в махала Тодоровци до към 1960 г.
Населението в Трекляно е формирано от пришълци и преселници от различни краища.
До Освобождението турският паша, владетел на селото, е поддържал свои пазачи, които не са живеели постоянно в селото. Идвали са само през активния земеделски сезон и когато се събират данъците. По спомени, останали от времето на османската власт, седалището (конакът) им се е намирало близо до днешната Балабанова махала.
Според местни предания днешното име на селото е било Три клена, кръстено на едноименна местност, на която растели три кленови дървета. С течение на времето се е променило в Треклена, а след това и в Трекляно.
В турски данъчен регистър от 1570 – 1572 г. е посочено под името Предошница (или Преглино) като тимар към нахия Горно Краище на Кюстендилския санджак със 70 домакинства, 45 ергени, 7 бащини и 2 вдовици.
Жителите на околните села, включително и в Сърбия, наричат селото Треклина.
Сегашното население на селото и на Краище въобще се е формирало от преселване – доброволно или насилствено. Първият съвременен заселник в селото е Стоян Милушев, дошъл тук около 1785 г. от района на днешното селище Цръна Трава в Сърбия. След него са придошли мнозина други заселници, предимно от същия този регион. Преди това за някакъв период от време, по неизвестни причини, районът е бил обезселен, а новите заселници, дошли „на гола поляна“, са дали и ново име на селището. Често след успешни войни или походи на турските войски в района са оставяни за отглеждане големи стада заграбен добитък. Така са се оформили някои поселища, прераснали по-късно в махали и села. Сериозен приток на нови заселници в селото и района е имало след Големата сръбска буна (въстание) през 1804 г., второто въстание през 1815 – 1817 г. Преселници в района са дошли и след потушаването на Трънската буна 1829 г., когато местните хора са потърсили спасение чрез бягство. Същото се е случило по-късно, след потушаването на Чипровското въстание от 1836 – 37 г.(техни наследници са днешните махали Оплатовци и Шавудинци).
Около 1855 – 1856 г. на мястото на разрушената преди това черква на манастира „Св. Пантелеймон“ започва строежът на нова черква – с труда и средствата на местното население. Наименувана е „Успение Богородично“. Разрешението за строежа от „Високата порта“ в Цариград е взел поп Йове. Според надписа на външната източна стена на черквата главният майстор е „Янакия с его братъ Петъръ“ от с. Пещера, а годината на завършване на строежа е 1860 г.
След Освобождението през 1878 г. настъпва бурен разцвет на селото. През 1920 г. се правят сериозни проучвания за прекарване на железопътно отклонение от Земен през Трекляно до Трън.
В годините 1954 – 1955 г. изследователи от Армения са посетили селото, като са търсели в околните пещери следи от отшелническия живот на цар Петър. Не са известни резултатите от това изследване. Трябва да се отбележи, че в пещерите „Училището“ и „Цръквето“ е имало скални рисунки и надписи с религиозно-християнски характер, по-късно унищожени. Със сигурност може да се твърди, че арменските учени са посетили тези пещери и са заснели и запазили надеждно тези скални рисунки и надписи.
Малко преди Освобождението местните жители тогава са събрали пари и почти са били откупили земите, които обработват, от владетеля Едип бей. Тогава обаче писарят, когото Едип бей бил оставил да събира парите и да води документите, някакъв сърбин доведен тука като роб на пашата, изгорил книжата и задигнал парите. След това настъпили безброй съдебни разправии, нови откупвания и т.н. докато дошла свободата, а селяните останали длъжници.
Решителни исторически промени в селото и околността, в частност и в Краището като цяло, настъпват след влизането в сила на Ньойския договор от 1919 г. По силата на този договор Кюстендилското Краище бива разсечено на две части с прокарване на нова граница.
През 1923 г. се открива гимназия. Поради политически препирни и законови неуредици през 1934 г. реалката е закрита. През 1938 г. в селото се открива клон на Кюстендилската гимназия. На 15 юни 1940 г. селото е посетено от проф. Богдан Филов – това е първото официално посещение на български държавник в Трекляно. На него проф. Филов обещава и осигурява средства, с които през 1942 г. започва строителството на нова сграда на гимназията. След 9 септември 1944 г. е въведен пълен курс на гимназиалното образование. През 1955 – 1956 г. колективизацията на земеделските стопани и техните земи води до миграционен процес от селата към градовете, и броят на учащите започва да намалява. Обществеността и държавата правят опит да спасят гимназията, като я преустройват на Средно климатично училище за гръдоболни и сърдечно болни деца. Към 2008 г. в Трекляно вече няма гимназия; съществуващото днес основно училище „Климент Охридски“ също клони към закриване заради липса на ученици.
Кооперацията „Спасение“. Създадена е от учители и прозорливи стопани през 1910 г. с цел подпомагане на населението.
През 1956 г. е създадено ТКЗС, по-късно преобразувано в ДЗС (1961 г.), а от 1979 г. АПК – съществувал до 1989 г. След това няма нови земеделски кооперации.
Исторически момент за селото и общината е датата 11 юни 2011 г. На тази дата селото за първи път след 9 септември 1944 г. е посетено официално от държавен глава. Това е президентът на републиката Георги Първанов.
