Тишаново е село в Западна България. То се намира на 38 км южно от Кюстендил и на 10 км източно от границата със Северна Македония в община Невестино, област Кюстендил. Местното население го дели на Долно и Горно Тишаново. Има 27 махали.
Село Тишаново се намира в планински район, в географската област Пиянец. Бедно балканско село, пръснато по чукарите. До Първата световна война е имало около 300 къщи с население около 1400 жители (днес са останали под 80 души.) поради бедността много са емигрирали и за се заселили в Северна България, където са купували земя от изселвалите се турци в околиите: Осман пазарска, сега Омуртагска, Еленска, Поповска, Ески джумайска, а сега Търговищка и Преславска.
Няма запазени сведения кога е създадено селото. Легенда разказва, че в местността „Солената вода“ от цепнатината на една скала извряла топла вода. Хората успели да запушат цепнатината с вълна.
След това се разпръснали от страх да не дойдат турците и да си присвоят селото заради топлата вода.
Според многогодишният директор на Кюстендилската мъжка гимназия Йордан Захариев името на селото му идва от това, че отначало мястото било много гористо и тихо.
Читалище „Родина“ (функционира от 1931 до 2009 г., когато изгаря).
Преди Освобождението в Тишаново е имало училище, което е имало характер на килийно, като на учениците е преподавано по колибите; след Освобождението училището запада, става нещо като музей. Пръв учител в училището е бил Иван Даскала, който съвместявал длъжностите на шивач и учител.
