В българия има още едно село със същото наименование в община Нова Загора, област Сливен.
Село Съдиево се намира на около 7 km югоизточно от общинския център град Айтос и има непосредствена връзка с минаващия през Айтос към Бургас първокласен Подбалкански път. През Съдиево тече левият приток на Айтоска река – Съдиевска река, на която северно от селото има два малки язовира (микроязовира) – „Съдиево 1“ с площ около 28 ha и „Съдиево 2“ с площ около 6 ha. Климатът е преходно-континентален, характеризиращ се с горещо лято и мека зима.
След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор селото остава на територията на Източна Румелия. От 1885 г. – след Съединението, то се намира в България с името Кадъ̀ кьой. Преименувано е на Съдиево през 1934 г. с МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г..
По време на османското владичество на едно от възвишенията се е намирал турският съд, където кадията решавал граждански спорове и съдел за престъпления. Оттам селото е взело името си Кадъ̀ Кьой, преведено впоследствие на български език като Съдиево.
През 1878 г. в село Съдиево е създадено училище, както и училищно настоятелство. В Държавния архив – Бургас се съхраняват документи на/за Народното основно училище – село Съдиево, Бургаско от периода 1922 – 1942 г.. Училището е закрито (предполагаемо през 1942 г.).
