Село Соколец се намира на около 18 km на запад-северозапад от общинския център село Руен, около 53 km в същата посока от областния център град Бургас и на около 36 km на север-северозапад от град Карнобат.
След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор селото остава на територията на Източна Румелия. От 1885 г. – след Съединението, то се намира в България с името Дуган кая. Преименувано е на Соколец през 1934 г. МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Дуган кая на с. Соколец.
Според преданията на старите хора от селото, то е създадено между 1396 – 1400 г. Когато през 1395 г. войската на султан Мурад I начело с Великия везир Чандарлъ Али паша са завзели Добруджанското деспотство и са се връщали към Одрин минавайки по главния път, те забелязват планинската местност с върбови дървета, река и извори, където днеска има чешми. Пристигайки в Одрин, те разказват с възхищение за красивата природа. Турски селяни, дошли в одринските села по-рано (след превземането на Oдрин от османците (1365 г.)) от около градовете Бурса, Ялова и Изник, чули за местността с много вода и върбови дървета. И тъй като те изработвали и продавали дикани, отишли там и започнали да правят дикани, отнасяйки ги след това за продажба в Одрин (тогавашната столица на Османската империя). След години няколко семейства решили да се заселят там и да изработват, а другите семейства решили да останат в града, за да ги продават. Ето така се е създало селото край днешната джамия. Нарекли го „düvenkaya“ (от düven – диканя, а kaya – скала). С времето започнало да се произнася „Дуван Кая“ и това продължило до 1934 година, когато е заменено с българското Соколец.
Пак според преданията, когато е дошла болестта чума (ok. 1765 – 1792 г.) и са умрели много хора. През 1878, 1928, 1941, 1950, 1978, 1989 г. много от първоначалните заселници от селото са мигрирали в Турция. През 60 те години на 20 век от селото са мигрирали в с. Малка поляна.
Училището в селото е създадено през 1733 г., където е имало две стаи една за момчета, втора за момичета, седели са направо на земята върху овчи кожи. За учител им е бил ходжата на селото. Учениците тогава не са пишели, носели само по една дъска на която ходжата е писал арабската азбука. При идването на училище учениците са били длъжни да носят по едно дърво за огрев. Учениците учели аритметика и Корана.
През 1908 е построена и новата джамия в селото. През 1934 година хората от селото построяват ново училище. Най-новото училище е построено през 1999 г.
През 2007 г. началното училище „Реджеб Кюпчю“ в село Соколец е закрито, а документацията му се съхранява в основното училище „Димитър Полянов“ в село Трънак.
