Розино е село в Южна България. То се намира на 25 км северозападно от гр. Карлово. Розино е най-голямото село в област Пловдив и шесто в България с население.
Селото е основано през XVIІ век от заселници от Бяла черква (сега гр. Сопот), родственици на поп Еньо, герой от романа на Иван Вазов „Под игото“. След потушаване на Априлското въстание се заселват и клисурци. Към този момент селото няма име. Съвсем естествено след освобождението селото започва да се нарича Рахманларе по името на изцяло татарското село намиращо се на североизток от сегашното с. Розино, на което татарските жители са избягали от страх от възмездие, защото са участвали в опожаряването и разграбването на Клисура. Турското име на селото до 1934 г. е Рахманларе, а след това е Божидар до 1951 г., след което е променено на днешното Розино. И двата пъти името на селото е дадено от Сава Дилинчев.
МЗ № 3302/обн. 26.09.1934 г. – преименува с. Рахманларе на с. Божидар;
Указ № 334/обн. 13.07.1951 г. – преименува с. Божидар на с. Розино.
Постепенно се заселват жители от други граничещи със селото райони, Троянско (Чифлик, Рибарица, Бели Осъм, Калейца), Копривщица. с. Петърч. През годините в селото се заселват и мюсюлмани.
В обществения и стопански живот на селото читалището има неоспорван дял. Така например от своите бюджетни средства е помагало за основаването на кооперативната розоварна, през 1919 година купува място за построяване на чилището за 80 000 лв като след това дава 40 000 лв. за неговото построяване. За укрепване на местната кооперация дава 32 000 лв. През 1939 година превръща пустеещите 220 дка. в прекрасни овощни градини.
Една от институциите, разположена в селото, е и фабриката за производство на козметика на „Българска роза“, която не функционира.
