Село Режинци се намира северозападно от Кюстендил по поречието на река Ломничка по склоновете на Чудинска планина, на юг и югозапад от височина Двата дъба (1099,6 м). През землището на селото минава черен път от с. Долно Уйно до с. Ломница, като разстоянието до двете села е по около 3,5 км. Към май 2018 г. се поддържа само пътят до с. Ломница.
Селото е разпръснат тип с четири махали – Горна махала с н.в. 1040 м, Долна махала – 940 м, Средна (или Онамнята) махала – 960 м и махала Кози дол с н.в. 800 м. Разстоянието между Долна и Горна махала е около 400 м, а между тия двете и Средната (Онамнята) – около 700 м. Най-отдалечена е Кози дол – на около 1,300 км от Горна махала. Селото отстои на 24 км от гр. Кюстендил през с. Ломница.
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Ломница (1949 – 1958), община Драговищица (1958 – 1961), община Долно Уйно (1961 – 1978), община Драговищица (1978 – 1987) и Община Кюстендил (от 1987 г.).
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. В турски данъчни регистри от 1576 г. е записано като Ержан. Преди около 20 години преди освобождението на България от турско робство село Режинци е било махала от село Ломница, но по това време се е отделило в самостоятелно селище. Не е известно кога се е основала тази някогашна махала на с. Ломница, нито кои са и кога са дошли първите ѝ заселници.
В края на XIX век селото имало 8347 декара землище, от които 7350 дка гори, 997 дка ниви и др. и се отглеждали 18 коня, 37 говеда, 143 овце и 203 кози. Основен поминък на селяните са били земеделието (ръж, ечемик и овес), животновъдството и домашните занаяти.
Името на селото произлиза от хубавата ръж, която се раждала, а според други – като духа вятърът „из доло ръжи“. В националния регистър на населените места до 8 януари 1966 г. е записвано като Режанци, а оттогава – Режинци.
През годините селото е принадлежало към следните териториални единици: община Ломница (1949 – 1958), община Драговищица (1958 – 1961), община Долно Уйно (1961 – 1978), община Драговищица (1978 – 1987) и община Кюстендил (от 1987 г.).
Населението е християнско с източноправославно вероизповедание. През 1926 г. по инициатива на баба Йорданка от мах. Кози дол е построена църквата „Мала Богородица“ в местността „Чурица“. Там се е провеждал събор с курбан. Малък дървен параклис е имало в местн. „Илинден“ близо до училището и в местността „Кръстато дърво“.
Училището в Режинци първоначално е било в къщата на Гиго Тасков. Ползвани са две стаи и е плащан наем 600 лв. годишно. Училищното настоятелство с председател Васил Иванов на 06.12.1930 г. взема решение да се построи училище в местността „Гноѝшки“. То е завършено през 1933 г. Учители са били Стоичко Д. Райков и Васил Ангелов Янев. На 09.06.1960 г. училището е закрито поради недостатъчен брой ученици.
На 06.04.1956 г. е образувано ТКЗС (Трудово кооперативно земеделско стопанство) с председател Е.Манов. През 1958 г. ТКЗС „Прогрес“ – с. Режинци се обединява с ТКЗС „Дружба“ – с. Ломница. От 1979 г. стопанството преминава към АПК (Аграрно-промишлен комплекс) „Драговищица“. През 1991 г. със закон се прекратява съществуването на ТКЗС, като за целта се създават ликвидационни съвети.
Селото е електрифицирано през 1969 г. и водоснабдено. Дотогава вода се е вземала от кладенци и от чешми с резервоари.
Смесен магазин е построен в Горната махала около две години след образуването на ТКЗС.
