Село Раненци се намира в областта Каменица, западно от гр. Кюстендил, по шосето Кюстендил – Гюешево, по северните склонове на планината Осогово.
Селото е разпръснат тип, съставено от махали: Стругарска, Градинарска, Реджовска, Гьоревска, Горна Кривошийска, Дулевска, Център, Долно Мечкарци, Димовци, Пауновска, Славовска, Цолевска, Велиновска, Рекалийска, Тасевска, Бистрица и Лехчанска.
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Раненци (1949-1958), Община Жилинци (1958-1959), Община Раненци (1959-1978), Община Гюешево (1978 – 1983), Община Гърляно (1983-1987) и Община Кюстендил (от 1987 г.).
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. В турски данъчни регистри от 1570 г. селото се споменава като Хранинци.
През 1520-1525 г.от Осогово се заселва първият българин – Дядо Ране, който дълги години се е занимавал с търговия на кожи, месо, жито, мед, восък и натрупал солидно богатство. Умело е използвал своят авторитет на търговец пред кюстендилския валия, поддържал и насочвал осоговските харамии към слабите места на турците и за много кратко време е принудил каменичкият каймаканин да напусне Каменица и след това му е изкупил най-хубавите имоти. След това свалил от Осогово цялата си фамилия, разпределил закупените имоти между синовете си и основал свое чисто българско селище, наречено на негово име – Раненци. Според турските регистри от 1618 година в селото са били оформени 19 махали на фамилен принцип със 700 жители, а обработваемите земи са били около 15-16 000 дка и около 6500 дка гори. В данъчните регистри от 1780 година на кюстендилски вилает са регистрирани 1600 брави овце, 200 кози, 1100 глави едър рогат добитък и около 500 коня, както кокошки, свине и зайци.
През 1910 г. селското землище включва 15900 дка мера, 2247 дка естествени ливади, 6413 дка гори, 5277 дка ниви и др. и се отглеждат 1566 овце, 822 говеда, 154 кози и 225 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (картофи и зърнопроизводство) и животновъдството.
В селото е открито училище преди Освобождението, училищни сгради са строени през 1880, 1923 и 1966 г.
През 1880 година жителите на село Раненци построяват ново по-голямо училище с тухли, но през 1926 година то се е оказало малко да побере всички ученици от селото и е било разширено. От освобождението на България от османска власт, до построяването на училищата в село Гюешево и село Долно село в училищата на село Раненци са се обучавали и децата от съседните села: Чифлико, Ръсово, Гърляно и Кам. Скакавица. На мястото на старата черква построяват нова тухлена черква „Възнесение Господне“, която е открита през 1907 година. Населението на селото бързо се е разраствало и регистрите от 1900 година са се водили 1006 души, за да достигне през 1946 година до 1560 жители, а след това по ред причини населението е започнало да намалява.
През 1907 г. е построена църквата „Възнесение Господне“. Основано е читалище „Пробуда“ (1921).
През 1937 г. се учредява Кредитна кооперация „Кулата“. РПрез 1944 г. кооперацията открива магазин за потребителни стоки и мандра, изкупува и пласира селскостопанска продукция. През 1947 г. кооперацията става всестранна, през 1952 г. – селкооп. Към нея се присъединяват кооперациите в с. Каменичка Скакавица (1953), в Ръсово (1954), в с. Гърляно (1955) и в с. Гюешево (1960). Така уедрена, коопарацията е преименувана в Потребителна кооперация „Осогово“. Изгражда търговски обекти в съставните села и ресторант в с. Гърляно. Към нея се присъединява и кооперацията в с. Долно село (1973). Към 1984 г. кооперацията има 2872 кооператори, 24 търговски обекта, 9 заведения за обществено хранене, 10 хлебопродавници и цех за каучукови изделия.
През 1950-те се създава ТКЗС „Осогово“, което през 1963 г. е включено в състава на ДЗС „Румена войвода“, през 1971 г. е в АПК „Осогово“ – Кюстендил, а от 1979 г. е в състава на АПК „Румена войвода“ – с.Гърляно.
Селото е благоустроено, електрифицирано (1948) и водоснабдено (1956 – 1967). Изградена е помпена станция за напояване (1962) Шосето и главните улбици са асфалтирани. Строят се множество нови масивни обществени и частни сгради.
Според легендите, митовете и най-вече от сказанията на каменичките краеведи научаяваме, че село Раненци е наследник на единственото оформено село в Каменичката котловина-Селище. То се е намирало между двата баира: Скакавишки рът и Дъбица, като на баира Дъбица е била построена първата римска станция, а по-късно преустроена на крепост от император Траян, където неговите войски са охранявали един от лъчовете на „пътят на коприната“ или днешния път Кюстендил-Скопие-Драч.
Отново според легендата, първите заселници на Селище са били траки от племената на струмяните и дантелитите, а след идването на Куберовите българи през 672 година в него са се заселили и българи. За много кратък период от време българите са прогонили византийските войски от крепостта и установили своя власт над Каменичка котловина. Преустроили селото, направили център около който построили три каменни моста над река Каменчица. След обособяването на Велбуждското княжество, Селище е било едно то главните му села, където в казармите на крепостта са служили около 500 български войника, които са охранявали западните пътища на княжеството. През 30-годишната война на Велбужд с турците, селищанските бойци не са ги допуснали да атакуват от запад Велбужд, а дори на няколко пъти са ги принуждавали да се спасяват с бягство. След падането на княжеството под османска власт през 1427 или 1428 година, Селище също е било паднало о опожарено, но жителите му са успели да се спасят и се заселили в горните планини, където образували нови села.
Първото читалище в Каменичкия район е било основано в село раненци през 1925 година, като в него са членували около 160 души. В читалище „Пробуда“-Раненци са образувани женски хор, два оркестъра тамбурашки и мандолинен, както и соло гайдари и гъдулари.
През 1937 година в село раненци се учредява и първата кредитна, а след четири години и всестранна кооперация „Кулата“ от 88 учредители. Още на следващата година се откриват и първият кооперативен магазин, хоремаг и мандра, които влизат в остро противоречие с петте магазина на другите бакалии.
