Селото е разположено в долината на река Янтра на 8 км южно от общинския център Полски Тръмбеш и на 30 км северно от областния център Велико Търново.
В миналото селото е било турско селище известно като Одаите. Разположено на важния за търговските кервани път от гр. Габрово и гр. Велико Търново за гр. Свищов и гр. Русе в селото са съществували няколко хана (гостоприемници). Оттук идва и името на селото, от турската дума одая – стая, гостоприемница.
През януари 1943 г. селото се преименува на Петко Каравелово, през 1951 г. на Сашево, през 1992 г. отново на Петко Каравелово. Съборът на селото е в края на октомври (18 или 19 октомври).
Ханджийството процъфтява и след Освобождението. Преустановява се след откриването на жп линията Русе-Горна Оряховица.
По време на Освобождението по-голямата част от турското население заминава с отстъпващите турски войски и след подписването на мирния договор с Турция се завръщат и започват да разпродават имотите си. От този период започва заселването на българи в селото. Първите заселници са били от съседното с. Полски Сеновец, а след това и от селата Михалци, Дичин, Ресен, Сергювец (сега част от с. Първомайци, общ. Г. Оряховица), Вишовград и няколко семейства балканджии.
Главен поминък на населението били земеделието и скотовъдството. Повече от половината имоти на селото са се намирали на изток от р. Янтра, което наложило през 1926 – 1928 г. да се построи каменен мост над реката. През януари 1943 г. селото се преименува на Петко Каравелово, през 1951 г. на Сашево, през 1992 г. отново на Петко Каравелово.
През 1893 г. се открива начално училище. През 1921 – 1922 г. се открива прогимназия от 1, 2, и 3 клас. През периода 23.04.1929 – 25.12.1930 г. е построена нова училищна сграда с осем класни стаи. През периода 1959 – 1961 г. се извършва разширение на училището и се открива 8 клас. През 1963 г. е построена и Политехническа работилница към училището. Същото носи името на Васил Левски.
През 1925 г. съществуващата жп спирка прераства в жп гара, носеща името на Петко Каравелов.
На 04.12.1926 г. се основава читалище „Постоянство“.
През 1939 г. е открита детска градина с една група деца.
През 1945 г. е електрифицирано селото.
През есента на 1949 г. е открита пощенска станция в селото.
През 1954 г. се завършва сградата на здравната служба, открита в същата година.
