Село Момково се намира в долината на река Марица, между планините Сакар и Родопи. По време на османското владичество е имало много хайдушки чети. Сред тях са и тези на Кара Колю, Индже и Поп Мартин. В началото на 1878 г. малко преди идването на руските войски Момково е почти изцяло опожарено. При Освобождението на България Момково остава в пределите на Източна Румелия до Съединението от 1885 г.
Княз Фердинанд идва на посещение в Момково и бива посрещнат тържествено. След парадния преглед на войската в училищния двор се извършва и тържественото ѝ освещаване в двора на църквата „Св. Възнесение“. В „Градината на Безсмъртните“ дървета и рози пазят паметта на загиналите в битката край Одрин 1912-13 г.
В престрелка край с. Момково загива героично партизанинът Йордан Ципорков, който по-късно става патрон на местното ТКЗС. Въпреки че селото е разположено близо до турската и до гръцката граница, в него няма преселници.
В миналото се е наричало Ухланлий. При преименуването на селищата то става Момково. Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Ухланлии на с. Момково.
Относно произхода на името на село Момково има две легенди. Първата разказва, че млад българин си построил хан в местността Скелята край река Марица и Цариградския път. Оттам е минавал главният път между Рим и Константинопол. Войските на султана нарекли неговия хан Ухлан хан, т.е. Момковия хан. По-късно той се оженил и там се заселили други негови близки и роднини. Така се поставило началото на ново селище, което турците нарекли Ухланлий, Момково село.
Според друга легенда жителите на селата край река Марица нападнали и ограбили керван, превозващ пари за хазната на империята. Османците ги подгонили, а хората побегнали към горите и търсели място с прясна вода, където да се заселят. Докато пасяло овце в местността Дощубака, едно овчарче дълбаело земята с гегата си и открило кладенец, край който се установило селото.
Хората в региона на Свиленград едно време са се прехранвали предимно с отглеждане на копринени буби. Край Момково е имало черничеви гори, чиято шума е била използвана за изхранването на копринените буби. През 1969 г. около селото са засадени първите бадеми, които образуват пояс от бадемови гори край Момково, но след 1989 г. биват изсечени.
