Село Мламолово се намира на 3 км от гр. Бобов дол. През селото минават реките Бобовдолска, Горещица и Асар.
В далечно минало, главно по време на древните траки и римско владичество, в старинното селище Мламолово са се намирали рудни находища от злато, което се е добивало с копаене или промиване. Съществуват две вероятни причини за изоставянето на рудодобива в околността: първата е изчерпване, а втората Великото преселение на народите през IV – VI век и свързаните с него опустошения и грабежи.
На новогръцки език думата „маламо“ означава злато, но тя не е със старогръцки произход, а е тракийски езиков остатък.
Селището най-напред се е намирало в местността „Асар“ и по-точно в долният ѝ край, наречено от местното население „Сухата чешма“ (имало е чешма, която е пресъхнала). След този период селището е било преместено в местността „Подкраище“, но се предполага, че мястото е било безводно и накрая се установява в местността „Марено“.
По време на османската власт училището се е местело в частни къщи. Първият учител се е казвал Георги, по негово настояване през 1882 г. се построява и първата училищна сграда.
Сведения за селото под имената Меламово, Мламолова, Маламлува има в турските регистри от 1576 г.
Селото се е състояло от един мюсюлмански чифлик, 90 български семейства и 3 големи задружни бащински семейства (рода). Населението е плащало данък: пшеница 12 товари за 300 акчета; за гроздобер 23 акчета; за бостан 30 акчета; за внесено вино 15 акчета; за свине и Божик (Бъдни вечер) 21 акчета и т.н. Селото е плащало данък за овцете общо 315 овце.
От взетите данни от турските регистри се вижда, че основните поминъци на населението са били животновъдството и земеделието. Освен тези поминъци през 1836 г. се появява и въгледобива.
