В България има още две населени места носещи същото наименование в община Генерал-Тошево, област Добрич и в община Кърджали, област Кърджали.
Село Люляково се намира в югоизточна България, около 50 km северозападно от областния център Бургас и 23 km в същата посока от Айтос, около 26 km на север-североизток от Карнобат и около 18 km на запад-северозапад от общинския център Руен.
След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор селото остава на територията на Източна Румелия. От 1885 г. – след Съединението, то се намира в България с името Кереметлик. Преименувано е на Люляково през 1934 г. МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Кереметлик на с. Люляково.
Селото със старо наименование /Киремитлик/ по предание от поколение на поколение е възникнало през втората половина на XVII век. Селото е създадено от 5 до 10 родови турски семейства, от област „Герлово“ със старото си наименование Герли ова, която обхваща териториите на днешните общински центрове гр. Върбица, гр. Котел и гр. Омуртаг.
През периода 1780 – 1830 година в населеното място са се преселили турски семейства от с. Пластина /Мутафлар/ Омурташка околия и от Провадийска околия.
През средата на 18-ти век в селото са се преселили 3 български семейства – занаятчии от
гр. Върбица, които се занимавали с шивашки услуги. Има и няколко български семейства от гара Бов, Софийска област, които са се установили в с. Люляково по време на строителството на железопътната мрежа. През 1920 г. в селото са се заселили потомци на малоазийски българи и от Беломорска Тракия, които са оземлени от държавата. Техният произход е от с. Свирачи, околия Ивайловград. Занимавали са се с производство на дървени въглища.
В западната част на с. Люляково е преминавал важен главен път – пътят на солта,
свързващ гр. Карнобат/Меркели/ и гр. Провадия /Овеч/. Покрай днешното село Люляково имало Странноприемница /Крайпътен хан/, обслужваща пътниците. Собственикът на хана през свободното си време произвеждал „Керемиди“ и търгувал с тях. Наименованието на населеното място идва оттам.
През 1929 година е основано народно читалище „Просвета“. В селото е създадено
Основно училище, по-късно Средно училище до 12 клас.
През 1952-1958 година в средата на населеното място, върху възвишението „Харман байър“ е издигната църквата „Св. Успение Богородично.
Съседното село било известно с името Граматиково,от което може да се съди,че тук се е извършвала книжовна дейност. Сведения за селото под имената Гараматикув, Гараматик и мукатаа, Гараматик има в турски регистри от 1488, 1676, 1731 и 1739 г.
Между 1720 г. и 1760 г. селото е разрушено от башибозук, еничари и кърджалии. Голяма част от жителите му се заселват в планината Странджа, друга част – в Карнобатско. Останалото население е насилствено ислямизирано.
