Любенова махала е село в Югоизточна България. То се намира в община Нова Загора, Област Сливен.
Селището е разположено в Тракийската низина. На запад от него протича река Азмак, покрай която е построена жп линията Нова Загора – Симеоновград. Територията му попада в умерено континентална климатична зона. Зимата е мека и суха, лятото сравнително горещо. Пролетта и есента са дъждовни.
Пришълци от няколко семейства, подтиквани от стратегически, икономически и други съображения, се заселват в тази гориста местност, където водят прост патриархален живот. В гората живеят свободно, необезпокоявани почти от никого. Колибите им са бедни и покрити със слама, а самите пришълци – прости и строго привързани към старейшината. Техният затворен живот протича тихо, скрито и монотонно. Почти никой от съседите не подозира за тази малка колония, образувана в гъстата гора.
С течение на времето населението на тази малка горска колония се увеличава. Нейните граници се разширяват. Броят на къщите и на добитъка също така се увеличава. Започват да проявява признаци на по-интензивен живот.
Това не остава чуждо ѝ за турската власт, която нарича това малко скрито заселище „Инкяръ-махале“ (нещо скрито, непозволено, непризнато). За това наименование свидетелстват някои официални документи, които турското правителство в Цариград е издало. После, когато селището значително пораства и проявява явни признаци на обществен и стопански живот, е преименувано от местното население Малко – Гюнелий, а по-късно – Гюнели махле, за разлика от съседното по-голямо и старо заселище Гюнелий (Старо Гюнелий), сега Любенец.
От 1907 година по решение на Общинския съвет, утвърдено с княжески указ, селото се нарича Любенова махала. Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Гюнели махле на с. Любенова махала.
През юли 1877 г. селото е сполетяно от изключително жестока съдба. Реуф паша, командващ турския гарнизон в Нова Загора, получава сведения от турски шпионин, че в селото има комити, които се готвят за бунт. Това не отговаря на действителността. Слухът е разпространен от турчин (според една от версиите е арнаутин), който след като не му е даден откуп, за това да пази селото, се заканва да отмъсти на жителите му, отива лично при Реуф паша и му съобщава, че в Гюнели махле се готви бунт. Пашата праща свои хора да проверят истинността на този слух, които влизат в конфликт с местен жител, който стреля по тях. Разгневен от това Реуф паша организира отряд от редовната си войска и свиква башибозук. Башибозукът е съставен от местни турци, които са малко на брой и значителен брой черкези, прочути с жестокостта си. Общият брой на турската редовна войска, заедно с башибозука е бил около 2000 души.
На 14.07.1877 г. селото е обкръжено и атакувано. Изплашените хора се затварят в местната църква. В късния следобед турците, използващи артилерия, вече овладяват селото. След няколко щурма черкезите влизат в двора на църквата и подлагат всичко на сеч и разграбване. Успоредно с това турците подавят останалата съпротива на селяните, прикрити на различни места из селото. Комисията, изпратена от Цариград да установи последствията, констатира, че само в двора на църквата и в самия храм са избити 1013 души. Никъде не се споменава сред тях да е имало комити. По приблизителни оценки общият брой на убитите хора от селото и околността е над 2000 българи, като по жестокост и брой на жертвите се сравнява с „Баташкото клане“ и наричано накратко – „Втори Батак“.
