В България има още четири села, носещи същото име – в община Септември, област Пазарджик, в област София, в община Любимец, област Хасково и в община Стара Загова, област Стара Загора.
Селото отстои на 43 км североизточно от Велико Търново, на 13 км северозападно от град Стражица, на около 25 км източно от град Полски Тръмбеш.
Легендата разказва, че жителите на селото са заварени от турците в местността Джамалджиево. Заради турски безчинства от турското село Кара Арнаут (днес село Паисий) се местят в местността Зад Лахналъците. След това отново се местят в местността Чешме яма, а след това намерили закрила при турчина Кара Хасан. Поради това и името на селото останало в паметта на хората.
Селото за пръв път се споменава в средата на 15 век, заедно със село Агатово (дн. с. Агатово, Севлиевско) като тимар на кятиб Дурхан. В регистъра е с името Плащани. В документ открит в ДАА – Велико Търново, разбираме, че селото заедно с още пет села е било вакъф на Едикчи Мехмед паша (около 1732 г.), като отново се споменава като Плащна или Пласна. В същия документ от 1885 година освен, че вече било известно под друго име: Кара Хасан, се дават и границите на селото които са:
Кладенецът „Кара Агачъ“, лежащ на течащата вода Шейбе (р. Шипа) в полето; след този кладенец (но не по права линия) воденицата на Исмаил ага, Малките гробища, Големия Гюлджук, Големия кираджийски път и Арнаутския мост.
Църквата в селото е построена през 1862 година. Една от най-ранните в този край. Килийно училище съществува от 1855 г. През 1868 г. е построено и първото училище, през 1891 се строи ново, а на неговото място през 1939 година е построена нова училищна сграда.
