Кършалево история

Село Кършалево се намира в планински район, в географската област Каменица, по стръмните склонове на Чудинската планина, южно от връх Излак, по левия долинен склон на река Бистрица, на жп линията Кюстендил – Гюешево, на 17 км (по жп линията) северозападно от гр. Кюстендил.

Селото е разпръснат тип, образувано от махали: Кръстовска, Златова, Паунова, Джорджанова, Шаровци, Торляци, Пилища, Босачка, Механджийска, Шипочка, Таскова, Маджовска и Осое.

Името на селото идва от думата „кършаль“ (диал.): стръмно място, стръмнина, сипей, място което се рони, кърши се.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Ломница (1883 – 1934), община Долно Уйно (1934 – 1946), община Ломница (1946 – 1958), община Драговищица (1958 – 1961), Долно Уйно (1961 – 1978), община Драговищица (1978 – 1987) и Община Кюстендил (от 1987 г.).

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от антично селище и некропол свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.

През 1866 т.са регистрирани 13 домакинства с 83 жители.

В края на XIX век Кършалево има 2476 дка землище (1305 дка гори, 1112 дка ниви, 30 дка градини, 29 дка естествени ливади). Основен поминък е животновъдство. Развити са домашните занаяти, има 3 воденици на река бистрица. Част от мъжете работят като сезонни работници в Кюстендил, Перник и София. Много домакинства се изселват в Североизточна България.

Построени са училище (1902) и църква „Свети Атанасий“ (1922).

След 9 септемри 1944 г. се откриват жп.спирка (1946) и магазин (1955).

През 1958 г. Кюршалево заедно със селата Ломница, Ивановци и Чудинци създават ТКЗС „Балкан“, което по-късно преминава в ДЗС, а от 1979 г. е в състава на АПК, с. Драговищица. Електрифицирано (1962) и водоснабдено. Жп.връзка с Кюстендил.

СЕЛОТО © 2017 Frontier Theme