Село Крушето се намира в северозападната част на община Горна Оряховица и землището му граничи с общините Велико Търново и Полски Тръмбеш. Селото отстои на 20 km от общинския център.
Селото се споменава в турски регистър от края на XVII и началото на XVIII век. В списък на пълнолетните мъже християни от Търновските села, съхранен в ориенталския отдел на Народната библиотека Кирил и Методий под сигнатура ВД 97/12 се споменава за село Армутлий, Търновски санджак, под владението на Фуруз бей (днешно Крушето).
По време на Руско-турската война 1877 – 1878 г. турското население изоставя селото и на 30 януари 1879 г. то е заселено с българи – бежанци от Еленско и Тревненско. Първите преселници са от махалите Йовковци, Средни колиби, Мрътвица, Чемшири, Харваловци и от Тревненско.
През 1880 г. селото получава българското име Крушето. През 1881 – 1883 г. турското население се завръща и започва да продава имотите си, за да се пресели в Лозенградско.
През 1883 г. започва строежа на храм, който е завършен през 1884 г. и тържествено осветен от Н.В.П. Търновски митрополит Климент (Васил Друмев) на Димитровден, 26 октомври. През 1907 г. е поставена и осветена камбаната на храма.
В църковния двор е построено начално училище. През 1921 година е построена прогимназия „Св. св. Кирил и Методий“. През 1906 г. е учредено читалище „Напредък“. През 1901 г. селото се сдобива с гара на новопостроената железопътна линия Русе – Горна Оряховица, която днес е необслужвана спирка. През 1922 г. е създадена кредитна кооперация. През 1900 г. е открито земеделско училище „Боруш“ гара Крушето.
Селото е посещавано от цар Борис III и брат му Кирил през 1934 година. Гост на селото е бил генерал Владимир Стойчев – командващ Първа Българска армия. През 1999 година генерал Богомил Бонев открива паметник на загиналите във войните.
В селото е роден и живее вратарят на ФК „Етър“ – гр. Велико Търново – Петър Петров, на когото Георги Аспарухов – Гунди вкарва последния в живота си гол.
Преди 1989 г. селото се е гордеело с функциониращата си икономика и предприятия – фабрика за растителни масла, завод за туткал, зърнобаза, ТКЗС, телеугоително стопанство, фуражен цех, мелница, обслужваща и съседните села, мандра, производство и изкупуване РПК и Булгарплод Горна Оряховица на селскостопанска продукция, бетонен възел, цех за производство на бетонни елементи към далекосъобщенията, цех за радиочасти към Комбината за радиотехническа апаратура Велико Търново, цех за производство на компост за гъби, ферма за породисти гъски носачки към ОКС Горна Оряховица.
