Село Каранци се намира в средната част на Дунавската хълмиста равнина, на около 34 km северно от град Велико Търново и 4 – 5 km североизточно от град Полски Тръмбеш, край десния бряг на река Янтра.
В село Каранци има разкрити кариери за добив на строителен камък, които не се експлоатират.
Името на селото към 1878 г. е Карамца̀. Променено е на Кара̀нци през 1934 г. В турски документи от XV век се споменава с името Яйджилар, от XVII век – като Кара Мустафа.
Историческите данни сочат, че именно оттук е вървял старият римски път от античния град Нове за Марцианопол, Никополис ад Иструм, Сексагинта Приста и Каранци е бил кръстопътят на пътищата. Има останки от римския път във всички посоки на землището на селото.
Каранци е селище, основано вероятно от даките. Около селището е имало укрепено градище.
По време на османската власт е имало голям чифлик, собственост на бея на град Бяла където са се отглеждали много овце.
За църковното настоятелство при църквата „Свети Димитър“ се съхраняват документи от 1861 г.[10]
За закритото през 1997 г. Народно основно училище „Панайот Волов“ – село Каранци се съхраняват в Държавния архив – Велико Търново документи от периода 1903 – 1943 г. – открито е от 1921 г. като прогимназия.
На 7 април 1950 г. е учредено Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Болшевик“ – село Каранци, което през ноември 1958 г. влиза в състава на Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство (ОТКЗС) „Ленин“ – Полски Тръмбеш, като става в него Бригада – с. Каранци (1958 – 1989), впоследствие извън ОТКЗС е Земеделска кооперация – с. Каранци (1989 – 1992) и последно – Земеделска кооперация в ликвидация – село Каранци (1992 – 1995).
