Още три села в България носят същото име. Намират се в община Ситово, Област Силистра, община Карнобат, Област Бургас и в община Дряново, Област Габрово.
Според местни предания в околността на селото през Средновековието е имало голям град на име Орловград, който в хода на османското завоевание бил унищожен от османските турци.
Най-ранните сведения за Искра, като село Каргалар от нахия Филибе (Пловдив), се съдържат в подробния регистър на акънджиите от 1472 г., като под описа му, всички посочени имена на неговите жители към онова време са до едно и само мюсюлмански.
Сведения за селото, като село Караджилар от нахия Конуш, спадаща към Филибе, се съдържат в подробния тимарски регистър на санджака Паша от 1570 г. Според дефтера от 1570 г. към годината на съставянето му Караджилар (Искра) е напълно мюсюлманско село, вероятно с малка джамия в него (подразбираща се от наличието на имам в описа на селото на име Рамазан Факъх), с 40 къщи, всичките мюсюлмански, включително къща на ислямизирания българин Ферхад, син на Абдуллах, също жител на селото.
В края на 1670 или началото на 1671 година известният турски пътешественик Евлия Челеби на път от Асеновград за Одрин минава през село Папаз (Попово). Това е първото споменаване на днешното село Искра в документи.
Други сведения за селото има в преданията. Според тях най-старото разположение на селото е в местността Попово – южно на 5 километра, където е било чисто българско. Оттам произхожда голяма находка от 800 сребърни монети на Римската република, открита през 1929 г. То се е наричало Попово и вероятно за него говори Евлия Челеби. Югозападно от Искра има следи и от друго село.
Поради засилените безчинства на османците част от жителите на последните 2 села се вдигат и заселват на днешното място. Останалите отиват по-далече и основават днешното село Поповица в Садовска община. На новото място селото получава името Кърджиларе, писано официално Караджилар. Тази дума на турски означава „сърни“. Вероятно това име е дошло от многото сърни сред тогавашните гори. Името кърджилар идва от турското КЪР(кър,което означава поле), а кърджилар е полски пазач.
През 1906 година Караджилар приема старото си име Попово, което носи до 1950 година, когато е преименувано на Искра – в чест на загиналата партизанка Клара Аврам Ешкенази (Искра).
МЗ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Караджилар на с. Попово;
Указ № 45/обн. 08.02.1950 г. – преименува с. Попово на с. Искра.
