Село Искра е част от община Карнобат, разположено е на леко хълмисто възвишение с гледка на север към южните склонове на Стара планина, а на юг се виждат склоновете на Карнобатска планина. Отстои на около 60 км северозападно от Бургас и на около 11 км северозападно от Карнобат. До Искра се стига като се отклоните от първокласния републикански път 6, част от международната пътна мрежа E773, на 2-ата отбивка преди Карнобат.
В България има още четири села, носещи същото наименование – в област Габрово, област Кърджали, област Пловдив и област Силистра.
През XIXв. в руски военни документи е отбелязано, като Туркбейкьой. Документ от 1704-1705г. и регистър от 1731г. определят статута на селото – то е част от вакъфа на Раккас Синан бей, регистърът показва, че в населеното място се отглеждат и най-много овце в района.
До Освобождението (1878 г.) селото се е занимавало основно със земеделие и лозарство, с каквото до основна степен се занимава и днес.
След 1878 година Искра става част от автономната област в състава на Османската империя Източна Румелия. Едва след обявяването на Независимостта през 1908 година то става законна част от страната, заедно с цялата източнорумелийска област.
След Освобождението от 1890 до 1946г. и по-късно Искра е самостоятелна община, към която през 1934г. се присъединява и Вълчин. Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Турско бей кьой на с. Искра.
През 1905г. се учредява кооперативно сдружение „Напредък“, а 1920г. се учредява земеделско дружество „Орало“.
От 1927г. официално се открива читалище „Цар Борис III“ в присъствието на царя. Читалище в селото е имало още от 1911г.
От 1928 до 1950г. действа кооперация „Искра“, която открива винарска изба.
