След 1878 селото остава в Османската империя и е освободено през 1912 г. . При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
По предание селото се е намирало най-напред в м. Юртлука. През турско време обаче жителите нападнали хазната, която се идвала от Нова Загора, и избили охраната. За да не се разбере какво са направили, закопават убитите под натрупаната оборска тор. Турците обаче разпитали едно овчарче, и то им разказало къде видял струпани хора. Турците запалили селото и жителите му избягали. Заселили се до големия път (Одринския път), който минавал наблизо но така, че да не ги открият. Този път обаче ги издала без да иска една мома, която предяла в двора и пеела.
Отново подгонени, хората се заселили в гората, на сегашното място, където имало чиста вода за пиене. Направили си къщи, като в гъстата гора изсичали дърветата колкото за една къща. Отстрани на празното място преплитали останалите дървета с тънки пръти така, че да се получи стена. Днес хората обясняват името на селото със заселването на това място на някой си дядо Дрипчо, а по-старото име на селото било Демир ханлъ. Занимавали се главно със скотовъдство и по-малко със земеделие. Към 1878 г. Дрипчево наброявало около 200 къщи, но по волята на Великите сили останало в пределите на турската държава до присъединяването на тези земи към България през 1912 г.
