Още три села в България носят същото име. Намират се в община Бяла, Област Варна, община Поморие, Област Бургас и в община Генерал-Тошево, Област Добрич.
Село Горица се намира в източната част на Дунавската равнина, в близост до северната граница на Предбалкана, около 36 km на запад от областния център Търговище и 13 km на югозапад от общинския център Попово. Землището на Горица граничи със землищата на селата Посабина, Славяново, Баба Тонка, Бракница, Манастирица и Асеново. На север от селото тече малката река Чокурдере, десен приток на Голяма река. Село Горица е образувано от махалите Кузалтията, Отсрещната махала и Чаршията.
Според старо предание, някога селото било чисто българско и се намирало между селата Горица и Бракница. Българите го нарекли Белозем, а турците го наричали Ак Тужаръ̀. В селото живеели много богати търговци, но било нападнато и изгорено от жителите – турци на днешното село Любенци, Горнооряховско. Една част от жителите на изгореното село заселили днешното село Горица.
Най-старият османо-турски данъчен документ, в който се споменава действителното турското име на селото – Тюлбеллер (от Тюрбелеркьой – „село на височина“) е от 1541 г. Горица, заедно с околните села, било известно и като хайдушко село. Освобождението го заварва с около 60 турски къщи, жителите на които се изселили постепенно в Анадола. Новите му български жители – балканджии го преименували с общо решение на Горица заради горите, с които било заобиколено от всички страни.
Първите заселници в селото дошли през 1879 г. Това били три семейства от колибите Дойнов мост и от махалата Зингиевци (Зингиювци), Еленско. Малко по-късно от махалите Лапавишковци, Чукани, Беброво, Берковци и Кринковци, също от Еленско, дошли още нови заселници.
