Баня е село в Югоизточна България, област Бургас, Община Несебър. Разположено е в полите на Стара планина и в е близост до брега на Черно море (7 км).
Най-старото село е било разположено значително по на юг в местността Пальобаня (Пальо Баня) или Стара Баня, която се е намирала недалеч от местността Кузлука и е била близо до морския бряг. Поради близостта му до морето и открития терен, селото често е бивало нападано и ограбвано от морски пирати и лази, които освен другото и отвличали моми и млади жени. Според едно местно предание през 1760 г. то е било напълно разрушено и оцелялото му население се преселило на сегашното си място, което е по-защитено и скрито в гориста местност.
Източно от Баня при устието на Баненска река, наричана в долното й течение Ираклийска река, се намирали старо пристанище Ираклион и изчезналото село Иракли. Населението на Баня до началото на XX в. било гръцко.
През 1890 г. в Баня живеят 136 гръцки семейства, които до 1925 г. се изселват в Гърция по силата на Българо-гръцката спогодба за размяна на малцинствата.
След изселването на гърците на тяхно място пристигат българи бежанци от Егейска Македония и Мала Азия.
Училището е построено по времето на Александър Стамболийски (1928 – 1933). По същото време е построена и сградата на кметството на селото. Преди 9 септември селото е било общински център с население повече от 2000 души и е обхващало селата Емона, Приселци и Раковсково.
В селото има доста англичани, немци и холандци – собственици на имоти.
В България има още четири населени места, носещи същото наименование – в община Разлог, област Благоевград, община Панагюрище, област Пазарджик, община Карлово, област Пловдив, община Нова Загора, област Сливен.
